Категорично разведен

Звъни ми още на следващия ден с покана за обяд. Взима ме с колата си- миниван. Тогава се зачудих какво разнася с него, в последствие разбрах, че разнася трите си деца и дебелата камба- жена си.

Води ме в някаква квартална пицария във Владиславово.

– Ехеее, ти по- забита дупка не можа ли да избереш?- Питам директно.- Крием ли се?

– Не бе, глупости. Просто тука правят страшни пици.- Мънка той.- Ако искаш да отидем другаде?- С половин уста подхвърля.

– Едни спагети Болонезе!- Казвам на сервитьора като пускам през ушите си обясненията на Бранимир. Той си поръчва пица Капричоза и се чуди откъде да я започне. Изглежда недопечена, с евтини продукти. Нали били много вкусни пиците тук, да си я яде. Едва преглъща, ама я яде….

– Слушай Бранимире- почвам го аз- ти в тая пицария не си идвал никога, набута ме тука, да ме криеш…Казвай направо какъв ти е случая! Не съм някоя пикла, която ще лъжеш…

– Излъгах те. Не съм разведен още.- Беше ми ясно на мене.- но съм в процес на развод…Подал съм молбата, но още живеем заедно. Заради децата. Записах те с мъжко име и те доведох тук, не за друго, а защото не искам баш сега да се издъня пред жена ми. Не знам дали ми вярваш, обаче аз почти цял живот съм с нея и никога не съм ѝ изневерявал. И не искам сега, когато се развеждаме, да ме хване и да го използва срещу мен. Да ме изкара курвар и така нататък. Да ми забрани да виждам децата или да ме съди за морален тормоз.

Стана ми мило и едновременно жално за него. Цял живот с една жена. Ми той нищо не беше видял от тоя живот. Може ли 25 години да живееш в буркан?! Целунах го и му предложих да се махаме от тая гнусна пицария. Заведох го у нас.

Целувах го по устата, бузите, ушите, врата…Масажирах големите му рамене…И го изпратих да си ходи при жена си.

Той- целият зачервен, изпотен и съм сигурна, че беше надървен, едва се събра и си тръгна.

Знаех, че ще е трудно да си легне до нея, след като вече беше видял другата страна на монетата. Други целувки, много по-страстни от нейните. Други ръце да те пипат, други усещания…

За него аз бях ново начало.

Така започнахме да се виждаме през два дни, после всеки ден. Понякога обядвахме, друг път вечеряхме или само пиехме кафе. Винаги се криехме в забутани заведения, за да не ни види някой и жена му да го използва срещу него на делото. Не ходехме на кино, защото и там беше опасно.

Много удобнично, той свикна да се гушкаме у нас. Защото и по хотелите можело да има агенти…

Сексът беше добър. Според него- изкъртващ. Какво ли беше видял за 25 години брак не знам, но и не ме интересуваше.

Казваше ми да имам търпение, че остава малко до пълното ни щастие. Разводът беше съвсем близо.

После разбрах, че „близо” е субективно понятие и всеки го разбира по различен начин. За едни близо е „ зад ъгъла”, за други е „ отпред пред вратата”…

Така е с много думи. За някои „бедност” е да нямаш пари за хляб, а за други- за мерцедес….

Че така… Разводът беше близо, но май беше още горе на баира. И докато дойдеше, ей тук , имаше още доста да върви. А той май и не бързаше….

На мен ми беше хубаво с Бранимир. Някак успя да ми влезе под кожата. И уж не съм просто момиче, обаче покрай него изпростях. Дали защото бях влюбена, или силно ми се искаше да вярвам в него, чаках и аз тоя развод. Утре. После другата седмица… Другият месец… Не е удобно да е в началото на новата учебна година, да не се стресират децата… После пък е Коледа…още по- голям удар ще бъде…

Баш преди рождения ден на големия…Е, сега пък на средния….

И така 2 години. Все не беше удобен момента да се разведе.

Мълчах. Преглъщах. Проявявах разбиране. Целувах страстно, готвех вкусно, разсмивах го. Правех страшни свирки, разтривах нежно, не настоявах да остава да спи при мен.

Понякога плачех, когато си тръгнеше, друг път начупвах чиниите, в които е ял.

Минах през различни състояния. Но никога, той не разбра за лошите. Винаги се усмихвах и бях в страхотно настроение за него.

Не исках да го натоварвам и аз.

Затова, когато днес му казах, че го зарязвам, не можа да повярва. Не очакваше да му се случи. Не виждаше причина. Бягах нагоре по улицата, а той бягаше след мен.

-Утре ти нося развода. Ще ти го покажа. Моля те, чакай! Обещавам! Спри!- Задъхано крещеше. Аз спрях и го изчаках.

– Кажи!- Казах строснато.- Какво искаш?

-Да съм с теб.

– Не може. Свърши ти времето. Две години бяха достатъчни.

– Не мога да живея без теб, казвам ти. Ще умра.- Взе да пелтечи Ромеото.

– Върни се в буркана! Там те чака твоята месеста камба. И ти предлагам да се консервирате за още 25 години- крещях. Той не ме разбра. Пак беше ококорил големите си сини очи и се чудеше какво говоря.

– Развеждам се, наистина. Не ме интересуват нито камби, нито нищо….Чуваш ли?!

– Днес се разведе за 99-и път и на мен…

– Утре ти нося документа- прекъсна ме Бранимир. Ще видиш. От утре ще съм категорично разведен.

– А аз от утре ще съм категорично свободна.