В неделя като се събудих по обяд, отворих имейла си.
Дори в почивния си ден, получавах имейли от напористи клиенти, решили, че точно сега искат да поръчат.
Тази неделя имах само два.
Единият беше от клиент, а другият от Красимир.
Не можех да повярвам, че пак беше писал. След като не отговорих на предния му имейл и след като снощи ясно показах, че не искам извън дискотечна комуникация.
Очевидно нямаше нищо друго интересно, с което да се занимава, че си губеше времето да ми пише.
Krasimir Hristov:„ Здравей Мира! Как си в тази дъждовна неделя?! Да знаеш, че няма да се откажа и ще продължавам да се боря за телефона ти.”- Това беше имейла му. За части от секундата се зачудих дали да отговоря. Реших, че няма смисъл. След два часа обаче, ми стана едно съвестно и реших, че дори и да не искам да давам телефона си, мога поне да отговоря на човека. Той не беше звяр. Беше човек, който ми беше писал два имейла и не ми пречеше да му напиша поне един.
Mira Dragneva: Какъв смисъл виждаш да имаш телефона ми? Че чак и да се бориш :)))))
Krasimir Hristov:„ Има смисъл. Ще ти се обадя, ще дойда да те взема, ще те заведа някъде. 🙂
Mira Dragneva: Ще ме заведеш някъде. – Къде ? Ще ми покажеш нещо различно? Ще ми разкажеш нещо, което ще ми бъде интересно? Ще ме научиш на нещо,което не знам? Не се занимавай със загубени каузи! И не се бори за нещо без смисъл! 😉
Krasimir Hristov:„ Искам да ти пиша и да те чувам. В това няма ли смисъл? Кой може да каже какъв е смисъла за нещо, което не знаеш какво ще излезе?”
Започна един чат по имейлите, който не бях планувала. Мислех само да му напиша нещо, с което да го откажа. А то…
Mira Dragneva : Ти си страхливец. Не си ми нужен.
Krasimir Hristov:„ Не знам защо ме мислиш за страхливец?!? Знам само, че това го умееш и го обичаш… да провокираш. И сега ме провокираш, нали?”
Mira Dragneva: Няма грам провокация от моя страна.
Krasimir Hristov: „ Имам чувството, че си говоря с тебе през някаква висока ограда.
Mira Dragneva: Имейлите са метод за комуникация. Не са висока ограда. А са един от начините да прескочиш оградата 😉
Krasimir Hristov: Дразни ме, че не ми даваш телефона си. Какво ще ти направя? Ще ти се обаждам, притеснявам, събуждам? Като някой спънат кон съм.
Mira Dragneva: Събуждаш,най-вече.:))))) Не си спънат кон. Нали искаше да ми пишеш. Ето,пишем си.;)
Krasimir Hristov:„ Тук не искам. Много ми е служебно.”
Mira Dragneva: Не мисля,че ще ме преследваш или притесняваш. Просто не вярвам, че има смисъл. Не знам кое те провокира толкова,че да искаш да си говорим. Като се виждаме по баровете, ще си говорим. Какво повече?!
Krasimir Hristov:„ Спирам да ти пиша, няма смисъл. Да си говорим, опознаваме, споделяме… Какъв е смисъла? Губене на време. Я да си взема Буковски, там всичко е ясно за жените.
Mira Dragneva: Казах ти,че ще дойдеш на моята, че няма смисъл. Осъзнал си, че е губене на време. Я си вземи Буковски и виж колко по-лесно и интересно е.
Krasimir Hristov:„ Знам че няма смисъл, ама аз да си го кажа. Хареса ми снощи като си говорим с теб и си много близко до мен. Харесвам те.
Mira Dragneva: Откажи се!
Какво можеше да ми предложи този мъж?! Секс в хотелска стая, един път седмично?! Вечеря в ресторант, извън града, скрити на масата в дъното?! Разговори по телефона, когато не е със жена си?! В такъв филм вече бях участвала. Не ми се играеше пак второстепенна роля. Затова и го отрязах.
След последния ми имейл, разбира се, Красимир спря да пише.
В понеделник, докато работех, ми звънна една позната. Преди години бяхме много близки, но напоследък, рядко се виждахме. Не бяхме се чували поне от два месеца.
Казах ѝ, че имам много работа и ще ѝ звънна вечерта като приключа, тя обаче настоя като свърша да се видим.
Каза, че искала нещо да ми сподели и предложи да вечеряме някъде.
Уговорихме се в осем на „Хепи”.
Докато седнахме на масата, Даниела започна:
-Събота те видях на „Хоризонт”.
-Да бе?- Реагирах учудено.- Как ме видя и не се обади? Пълен абсурд! Някой ме е видял и ти е казал, не може да си била там и да не дойдеш да се видим.
-Видях те, малко преди да тръгна. И оня Красимир- бирата, ти висеше на врата, и затова не дойдох.
-Бирата ли?! Така ли му викат?- Учудих се аз. – Не видях да си поръчва бира, пиеше само уиски.
-Не бе, Мира! Има завод за бира. Негов. Не знаеш ли?
-Откъде да знам?
-Ами де да го знам, може да ти е казал. Нали си говорехте нещо? Може да е искал да изпъкне и да се похвали, че е баровец.- Даниела говореше за него с някаква ирония. Имаше тънка нотка, но аз я улавях.
-Даниела, как може да ме видиш и да не дойдеш??? Не мога да повярвам!
-Нали ти казвам, видях те малко преди да тръгна. Мислех да дойда ама като видях, че тоя е отгоре ти и …
-Как отгоре ми бе?- Прекъснах я.- Ние просто си говорихме. Ти познаваш ли го?
-Познавам го отдавна. Затова исках да се видим днес. Да ти кажа да не направиш грешката да се занимаваш с него.
-Що?
-Защото той е много елементарен. Женкар. Сваля наред по дискотеките.
-Нали е женен бе?! Как сваля по дискотеките? Ами ако жена му го види? Или някоя нейна приятелка и каже?!
-Абе женен, ама женкар. Не излиза от баровете. Може да си легне с всяка. Не подбира. Води ги в апартамента на „Златни пясъци”. Тройки- мройки правят, там с другите му приятели… Абе ужас!
-Ти откъде знаеш?
-Знам аз. Ама като го разбрах какъв е, вече беше късно.
-В смисъл???- Не разбирах какво иска да ми каже Даниела. Дали искаше да каже, че някоя нейна приятелка е спала с него, или пък, че Красимир я е свалял нея?!- Кажи бе! Какво е станало? Откъде знаеш?!
-Преди две- три години бяхме с две мои приятелки на Лозенец за три дни. И там в дискотеката се засякохме с Красимир и компанията му. Нали ги знаеш и другите трима? Те са като скачени съдове, все са заедно. Мебели по заведенията. И тогава се видяхме в дискотеката, и едната мойта приятелка ги познаваш, и така стана, че се събрахме заедно. И цяла вечер шотове, водки… и се омешихме…
-И ?
-И….Красимир цяла вечер ми говори някви неща, че кожата ми била много хубава, че косата ми каква била… И аз- доста почерпена, а и бях скарана с мъжа ми, само ми трябваше някой да ми сваля звезди, и….. тръгнахме да се прибираме към хотела….. и се качих в неговата стая и…
-Спа ли с него?- Не издържах аз.
-Ами да… ама то едно ебане беше… Аз не помня почти нищо. Май не беше нещо впечатляващо. Ама не помня много. Как можах да го направя, още не знам. Минало- заминало. Свърших аз тая простотия и после разбрах, че той ги прибира всякакви от заведенията. Ебял наред. Абе…елементарник.
-Така ли?! Аз пък мислех, че е сериозен мъж.
-Абе, сериозен?! Ти пък! Не. Пълен тъпанар. Ама снощи като видях как виси отгоре ти и викам да ти кажа, щото да не се объркаш нещо и ти. Остави ме ти мене и моята пиянска история!
-Не мисля да се обърквам. Но мерси все пак за информацията!
Нямах намерение да се занимавам изобщо с тоя, бирата ли, водката ли, но не очаквах да е чак толкова плосък. Далеч съм от мисълта, че мъжете не изневеряват на жена си. Даже напротив! След дълъг брак е нормално да имаш забежка. Но чак пък, всяка седмица да чукаш различни… Адски гнусно ми стана.
Може би, Даниела, която не бях чувала отдавна, е трябвало да ме види онази вечер в Хоризонт, за да ми докаже, че тоя не е опция.
За да потвърди решението ми, че няма смисъл да се занимавам с него. И даже в момент на скука, да не се объркам нещо.
Колкото и да беше симпатичен, беше загубена кауза.