– От колко време не ти е звънял? – попитах Боряна.
– Оф, не рови в раната ми, моля те! От месец.
– Ще се обади. Ще видиш.
– Дори не знам дали искам да звъни. Ако ме потърси, пак ще стане същото. Ще се видим, ще говорим, ще си обещаем. После той ще започне пак да лъже, да се държи лошо и пак ще стигнем до тук. По-добре да не ми звъни. Честно ти казвам.
– Че ще ти звънне е ясно. Въпросът е как реагираш ти.
– Как според теб трябва да реагирам? Няма да му вдигна.
– Не. Това е инфантилно. Ще вдигнеш и без да се заяждаш ще обясниш, че не желаеш да продължавате с глупостите. Ще го помолиш да те остави на мира. Без фасони, без цупни! С най-милия си тон.
– И мислиш, че той ще се съгласи?! Той е непредвидим. Ще направи някоя глупост, или ще каже нещо, с което да ме изнерви. Никога не съм срещала такова чудо бе! Честно ти казвам.
– Не е никакво чудо тоя.
– Права си, той е цървул.
– Цървул, който ти издигна до лачена обувка.
– Ха ха ха – Боряна се изсмя.
– Ей, откога не бях те чувала да се смееш!
– Ами като говориш глупости… Смешно ми стана!
– Не говоря глупости. Говоря истини. Той е цървул, а ти си лачена обувка. Просто ти сама размени ролите и се постави в цървулите. За да си върнеш силата, трябва да превъртиш играта.
– Той няма да ме потърси повече.
– Ще. И нали ти казах… Когато ти звънне, ще го объркаш. Ще говориш с най-милия си тон. Той е свикнал да вдигаш панаири, а ти любезно ще помолиш да не те занимава с глупости. И той ще е шах и мат.
Тъй като Боряна не ми звънна три дни, реших да проверя дали онзи ѝ беше звънял.
– Снощи ми звънна.
– Е, що не ми се обади да ми кажеш бе? – изнервих ѝ се.
– Защото няма нищо за казване.
– Пак ли не му вдигна?
– Вдигнах.
– И? Шокира ли го с милия си тон?
– Не. Казах му, че е цървул, а аз съм лачена обувка.