Не бях правила секс от шест месеца. Имах спешна нужда някой да ми намести хормоните.
Започнах да разглеждам телефонния си указател, за да проверя на кого мога да звънна. Жорката, Боби, Иван…
Не, тия не ставаха.
Тихомир, Драго, Борис… тези пък ми бяха сърдити задето ги зарязах преди години и едва ли щяха да ми вдигнат изобщо.
Отворих фейсбук.
Я, Мартин обявил, че се развежда… Дали да му пиша?
Изпратих му усмихнато човече.
Не отговори.
Реших, че не е видял смисъл в имотиконата ми и затова предприех по- четливи действия.
„Как си Марто? Разбрах, че се развеждаш. Ако имаш нужда от нещо, обади се! Приятели сме, ще си помагаме.“
Аз имах нужда от неговата помощ. Спешно се нуждаех от секс.
Мартин не отговори.
Вторник след работа се разхождахме се с две приятелки в Морската градина и се чудех на кого да звънна да изпрося малко секс.
Малееее, съвсем бях изперкала. Тия хормони така ме перяха, че не можех да мисля адекватно.
Деси предложи да играем игра- да се бутаме върху случайни мъже уж, че сме се спънали.
Докато виках „Неееее“, вече се блъсках върху висок, мургав младеж.
Настъпах го с цялата си тежест и той така ми се развика… Разкрещя се, че трябва да му купя нови мокасини.
– Десо, заради теб, вместо да ме ебат, ще ме пребият – казах ядосано. – Остави ги тия игри! Не стават. Кажи на кой да звънна! Хормоните ми бушуват и не мога да мисля вече трезво.
– Звънни на бившия, той ти е най- пресен.
– Няма да ми вдигне бе. Нали е сърдит..
– Ами…звънни на онзи.. как се казваше… мммм преди него дето беше…Росен от София.
– За него не се бях сетила. Сега ще му пиша.
„Росене, какво правиш? Ще идваш ли скоро към Варна?“
„О, Боряна! Какво интересно има по Варна, че да идвам?“
„Аз малко интересна ли съм?!“
„ Ако идвам, ще ти пиша.“ – отряза ме тактично той.
– И той не става…Ебаси! Всички ме режат.
Седнахме да вечеряме в Хепи. Избрах най- готината маса, на първа линия до улицата. Оглеждахме и обсъждахме минаващите мъже.
– Гледай тоя зад теб къв е готин – посочих младежа от съседната маса.
– Луда ли си? Ти наистина не мислиш трезво… Виж какви големи косми има на ръцете… – възропта Катя.
– А тоя отдясно? Не е лош…. – посочих мъж на средна възраст зад гърба на Катя.
– Боряноооо, стига полудява! – развика ми се Деси.
– Сетих се! – извиках вдъхновена. – Сетих се на кого ще пиша… На Антон… Той нали много ме харесваше преди..
– Хахаха – изсмя се Деси. – Ти никога не си го отразявала… Дори не го поздравяваш по улиците, сега щяла да му пише… Хахаха
– Той до преди година ми пишеше във фейсбука. И редовно ми харесва снимките в инстаграм.
Отворих инстаграма на Антон, влязох в съобщения, за да му пиша и видях, че той ми е изпратил сърце.
– А, той ми е изпратил сърце бе!? Вижте! – обърнах телефона към приятелките си, за да видят.
– Хахахха- Деси се засмя.- А видя ли на коя дата ти го е пратил?! Хахахах Преди една година…Ти дори не си му отговорила…
– Той много ме харесваше навремето.. Помниш ли как ме гледаше?
– Моля те, не се излагай да му пишеш! – нададе вой Катя.
„Как си?“ – написах под сърцето.
„Как се сети за мен?“ – на секундата отговори Антон.
– Вижте бе, веднага ми отговори. – обърнах телефона към момичетата.
– Ейй, тоя е стоял на телефона ли бе…?! Няма и десет секунди и ти отговори…
„Онзи ден те видях на алеята.“ – излъгах го аз, за да оправдая внезапното си включване.
„Така ли? Що не се обади?“
„Ти беше далеч.. Пък и да не те притеснявам…“ – продължих да лъжа.
„Аз искам да ме притесняваш. Винаги съм искал..“
Не отговорих нищо.
След две минути Антон написа:
„Още си толкова готина.“
„?“
„Гледам ти снимките. Винаги съм те харесвал, нали знаеш?!“
Не отговорих нищо.
„Виждам, че си във Варна. Колко ще останеш?“ – попита Антон.
„Достатъчно дълго.“
– Оф, ще го питам направо дали иска да правим секс. Не ми се занимава да му пиша глупости. – обявих на глас.
– Луда ли си?!– изръмжа насреща ми Деси. – Завърти го малко, кажи му да се видите на кафе първо…
„Искаш ли да се видим на кафе?“- написах.
„Бъзикаш ли се с мен Боряно?“
„Не. Защо?“
„ Не си ме виждала от седем години. Никога не ми отговаряш, когато ти пиша. Не ме поздравяваш, когато ме засечеш, сега ми се включваш с покана за кафе…?“
„Не бе! Сериозна съм. Не се шегувам. Искаш ли да се видим?“
„Напиши ми телефона ти, за да ти звънна!“
Написах номера си и му казах, че сега съм на вечеря с приятелки, да ми звънне по- късно.
Антон звънна след два часа.
– Прибра ли се?
– Не още. Разхождаме се по алеята. Искаш ли аз да ти звънна като се прибера?
– Добре. Ще чакам.
Прибрах се в дванайсет. Реших, че е прекалено късно и Антон може да си е легнал. Написах му в инстаграм, че утре ще му звънна.
Той веднага ме набра.
– Как ще спя…Чакам да ми звъннеш.. Кажи сега какъв ти е случаят! И защо реши да се шегуваш с мен?
– Искам да се видим.
– Как така?
– Не съм правила секс от шест месеца. – казах директно.
– Ти да не си надрусана? – попита ме Антон.
– Кога съм се друсала пък?
– Ами де да те знам…Може на дърти години да си продрусала.. Какви глупости ми говориш… Или си полудяла, или си друсала… Поведението ти не е адекватно.
– Защо?
– Е, как така се сети да ми пишеш? И то точно на мен..Сигурно ти пишат по сто човека на ден…
– Навремето ме харесваше…
– Аз още те харесвам…
– Ами ето! Имам нужда от помощ. Искаш ли да ми помогнеш?
– Как?
– Нали ти казах… Имам нужда от секс.
– Искаш ли да се видим утре? Не съм те виждал от сума ти и години… Да видя дали си луда… Плашиш ме.. Не е нормално да ми се включваш от нищото, след сто години и да искаш секс от мен. Ти „здравей“ не ми казваше….сега….
– Утре в един съм на зъболекар и после може да пием кафе някъде.. Става ли?
– Добре. Звънни след зъболекаря!
На срещата в едно квартално барче, Антон дойде с такси.
– Нямаш ли кола? – попитах учудено.
– Не.
– На 35 години нямаш кола? Не мога да повярвам..
– Като събера пари ще си купя…
– А къде живееш? При вашите ли?
– Не, отделно. В апартамент до нашите, но е мой.
– Е, поне апартамент си си купил.
– Завещание е от баба ми.
– Мале… – казах на глас. – Ти направил ли си нещо за 35 години?! Или само ядене и пиене…?
– Аз съм бохемче… Обичам живота…
– Малееее – отново не се усетих, че го казах на глас.
– Малеее я! Ние сме тотално различни. Ти винаги си била баровка, а аз… хипи. Затова ти се чудя как реши, че точно с мен искаш да правиш секс…?! До мен ли опря?
– Искаш ли довечера да дойда в апартамента ти?
– Много си странна. Друсана ли си?
– Не друсам бе Антоне… Луд ли си?!
– Не съм. Чудя се дали ти си луда.
– Искаш ли довечера да дойда у вас?
– Имам уговорка. Айде утре!
– Или днес, или никога! – той ококори големите си зелени очи.
– Имам чувството, че някой друг се е вселил в теб. Ти не говориш така… Винаги си била премерена, възпитана… Сега си друг човек.. Още те харесвам де.. Но си странна – побърза да уточни Антон.
– Щом ме харесваш, довечера идвам у вас.
Антон кимна за съгласие.
– И да купиш презервативи – казах, докато се качвах в колата си.
Прибрах се, избръснах се, нагримирах се, изкъпах се в парфюм и тръгнах към „Чайка“.
Паркирах пред блок 67, както показваше на навигацията ми и звъннах на Деси.
– От липсата на секс полудява ли се? – попитах шепнешком.
– Май да. Като гледам теб. – изръмжа в слушалката тя. – Наистина ли ще отидеш в апартамента на тоя безделник?
– Аз вече съм там. Пред блока му съм.
– Не мога да повярвам. Ти удари дъното, наистина.
– Знам. Но знаеш положението ми. Ако не бях толкова отчаяна и ако Жоро не ме беше зарязал, никога нямаше да направя подобни глупости. Просто искам да си докажа, че още ставам. Че още има някой, който ме харесва и ме иска.
– Оф, стига моля те! Хиляда мъже те искат, ти отиваш да правиш секс с най…. Дори не знам каква дума да използвам…. Защо се излагаш? Чудя ти се на акъла Боряно….
– От антидепресантите е. Те ми замайват главата…
– Спирай ги тия боклуци, казах ти! И си тръгни от там, докато е време! Не разрешавам да правиш секс с някакъв дето е под всичките ти нива.
– Той поне ме харесва. И ме иска… Може да ми помогне да си вдигна самочувствието.
Затворих телефона, преди Деси да е успяла да ме разубеди.
Звъннах на Антон да ме посрещне.
Слезе бос до първия етаж.
Малееееееее….
– Ще влезеш в банята, нали? – погледнах уплашено мръсните му пети.
– Разбира се бе. Хахаххха – засмя се Антон. – Не съм чак такъв номад. Хахахха. Къпя се понякога. Хахахах – смееше се на глас новият ми любовник.
По принцип бях стеснителна, премерена, уравновесена, деликатна. Дали от силните антидепресанти, или от двете чаши вино, които бях ударила преди да тръгна, се държах арогантно.
– Този апартамент се нуждае от спешен ремонт – казах, докато оглеждах обстановката. – Как живееш в тази мизерия?
– Събирам пари да го ремонтирам. – с леко неудобство обясни Антон.
– Айде, къпѝ се и да ме мяташ! – изрекох.
– Малеее Боряна…. Какъв е този език? Много си цинична! – възмути се Антон.
– Давай, давай, по- бързичко!
Той се изкъпа и дойде при мен. Аз лежах върху изтърбушения диван и гледах излющения таван.
„Боже, това е друг свят!“- помислих си.
Антон започна да ме целува нежно по лицето. Ръцете му ме галеха бавно, а езикът му се завираше във всички фейс дупки- в ушите, в устата, в носа.
Знаеше как да целува.
Подмокрих се веднага.
Не ме бави много с любовната игра. Бързо влезе в мен и бързо излезе.
Оправда петте минути с това, че съм му нова.
Вторият път продължи по- дълго. Може би към двайсет минути. Или така ми се е сторило.
В последно време, на адекватна преценка на мозъка ми не можеше да се разчита особено.
Антон свърши и втория път. Аз не можах.
– Нищо! И това е нещо. – продължих с цинизма. Той се нацупи.
– Ако искаш да потретим? Имам презервативи… Купил съм достатъчно… – предложи.
– Другият път. Като за първи път, добре беше…
– Кога другият път? – попита учудено той.
– Ами другата седмица примерно…. Не искаш ли да се видим пак?
– Искам. Но не вярвам, че ти искаш.
– Антоне, виж! Да сме наясно…. Предлагам ти да се ползваме.. тоест, аз да те ползвам. Имам нужда от секс. Можем да се виждаме един път седмично, да ми наместваш хормоните. Искаш ли?
– Амиии – той отново ококори зелените си очи. – Ако оплетем конците? – аз го погледнах учудено. – Ако се влюбим?
– Хахахаххаха – изсмях се на глас. Няма шанс! Аз в тебе никога не мога да се влюбя. Хахахха. Ние сме от различни светове. Хахахахха.
– Няма гаранция. Човек никога не знае…
– Ние ще се ползваме само за секс бе Антоне. Ще идвам в тая бърлога да ми лекуваш хормоналния дисбаланс.
– Ние не сме само вагина и член. – каза той. – Ние имаме и мозъци. – аз се изсмях.
– Нали виждаш, че моя не функционира добре?! Ако разсъждавах трезво, мислиш ли, че щях да дойда при теб? Хахахах. Не дълбай толкова надълбоко, моля те! Не усложнявай нещата!
– Не е невъзможно да се влюбим. – продължи да дълбае темата Антон. – Ако се появят чувства, които…
– Невъзможно е. – прекъснах го аз. – Аз съм просто вагина, а ти- член. Дай да не намесваме мозъци и чувства! Да останем само на интимни части! – изсмях се цинично.
Антон се нацупи.
Облякох се и тръгнах да си ходя. Той посегна да ме целуне. Отместих глава.
– Без такива, моля те! – извиках.
След седмица му писах във вайбър. Антон не отговори. Звъннах му след час, за да се разберем кой ден да отида у тях. Не вдигна.
„Той пък на какъв се прави?- зачудих се. – Не си е мечтал дори да говори с мен, а камо ли да ме чука..“
„Изтърваш си шанса, момче. Мисли трезво!“ – написах му в инстаграм.
След два дни получих отговор:
„Твоята вагина не е достойна за моят член.“