Беше продавач в Страдивариус.
Винаги, когато влезех в този магазин, се оглеждах за него.
В това момче имаше нещо, което те караше да го търсиш с очи.
Много висок и слаб. Точно такъв тип, какъвто не харесвам.
Не знам защо ме привличаше.
Нещо в очите имаше май. Погледът му беше магнетичен.
Започнах да ходя в Страдивариус, без цел да си купувам нещо. Ей така просто, за да го видя.
Понякога подреждаше дрехи, друг път го нямаше.
Зачудих се какво може да накара едно симпатично момче да сгъва и продава дрехи.
Защо не беше станал застраховател примерно, или брокер?!
Започвах да водя приятелки в магазина, да го огледат и те.
Сякаш беше експонат, който задължително трябва да видиш….
Зачудихме се на колко е години. Изглеждаше млад. На около 28.
Не знаех как се казва, на колко е години и защо е продавач. Не исках и да знам обаче.
Единственото ми желание беше, да правя секс с него.
Сега веднага.
Такова диво и неангажиращо. Без имена, професии и обещание за още.
Един следобед, докато се разхождах с приятелка в Морската градина, го видяхме да бяга по алеята.
В спортен екип. Изпотен.
Представих си как ме мята на пейката.
Това не се случи, разбира се, защото пребяга за секунди и изчезна.
След няколко дни го засякох на плажа. Докато заключвах колата си видях,че някой ме зяпа през прозореца на съседна кола.
Беше той.
Помислих, че ме гледа, защото е разпознал фенката от магазина.
Но не.
Гледал ме е, защото ме чакаше да се преместя, за да може да паркира колата си до моята.
Караше стар фолксваген.
И какво друго можеше да кара, като беше продавач на дрехи?!?
Месец след случката на плажа, старият фолксваген ме засече на светофара.
Спря до мен, погледна ме и се усмихна.
Ех, какви зъби имаше това момче…
Приличаше много на първото ми гадже. Симпатичен, харизматичен и непораснал. Първата ми любов караше стар ситроен, а този- стар волксваген.
Беше късна есен.
Поканиха ме на изложба на склуптури в един музей. За голяма моя изненада, продавачът също беше там. Малко преди да си тръгна, той дойде и ме заговори:
– Много често се засичаме. – каза.
– Така ли?! – направих се на ощипана.
– Как се казваш?
– Мая. Ти?
– Иван.
– На колко си години Иване?
– На 27.
-Мхм… Така си и мислех…. – изсумтях и тръгнах надолу по стълбите. Той тръгна след мен.
– Искаш ли да се видим някой път? Дай си фейсбука! – смело атакува. Аз се изхилих.
– На 37 съм и нямам време за пубертетски флиртове…. – казах.
– Поне да излезем на кафе? – предложи той.
– Хаха- засмях се иронично.- Отдавна никой не ме е канил на кафе – той ме погледна учудено.
– В смисъл?
– Мъжете канят на вечеря. Не на кафе. Но ти имаш време да се научиш… Млад си още, просто….
Той отново ме погледна с изненада.
Докато се чудеше какво да ми каже, черен Рендж ровър спря пред музея.
Любовникът ми дойде да ме вземе.
– Преди години харесвах момчета, сега излизам с бащите им. – прошепнах в ухото на Иван. После се качих с финес в джипа и му изпратих въздушна целувка. Той ми показа среден пръст.
Иван имаше време да порасне. Аз нямах време да чакам.