Ина настъпи педала на газта и Мерцедесът ѝ за миг изпревари всички трошки, които я бавеха. За двайсет минути стигна до Шумен.
Прибираше се за рождения ден на брат си.
Последните две години, си ходеше само за поводи- Коледа, Великден и рождените дни на родителите ѝ.
Сега брат ѝ имаше юбилей. Ставаше на 30 години. Купи му дънки, пуловер и яке от Масимо дути. Даде 1000 лева.
Какво са хиляда лева за нея?! Нищо.
Пристигна и седна директно на масата. Майка ѝ беше приготвила сарми, мусака и домашна кокошка. Всичко, което Ина обичаше да яде.
За изненада на близките ѝ, които отлично я познаваха, тя отказа да яде „тия селски манджи”. Искаше чисто месо, по възможност телешко или конско и задушени зеленчуци.
Брат ѝ се възмути на надменността ѝ, на това, че се е самозабравила тотално и я помоли да не разваля рождения му ден с префърцуненото си поведение.
– Ставаш все по-изкуствена, сестра ми. И да ти кажа… освен всичко друго си и изпростяла. Според мен трябва да попрочетеш някоя книга.
– Не ми се меси, моля те, брат ми! Така се харесвам. Другата седмица имам записан час при най- добрия доктор в София. Ще си сменям циците. Даже мисля и уста да си досложа, че тая ми е малко. Така че моля те, не ми давай акъл, Йордане! Пък и нямам време да чета книги. – Изрепчи му се тя, изнервена, че се опитва да ѝ дава тон в живота.
– Така ли? И с какво си толкова заета?- пита я иронично Йордан. – Една книга да нямаш време да прочетеш?!
– Не искам да чета за живота на някой си. Да си губя времето с чужди истории…Искам хората да четат за мен.- брат ѝ се изсмя. – Искам да вляза в картотеките на елита. Да бъда известна. Без значение с какво.- Йордан продължаваше да се смее. Присмиваше ѝ се, защото не вярваше, че може да се случи.- Искам да пишат името ми, ако не по вестниците, то поне по сайтове, блогове, или поне да ме споменат в някой съвременен български роман. И ще видиш, че някой ден ще стане.
– Смешна си сестра ми! Майко, кажи ѝ!- дори не изчака коментара на майка си, Ина стана, грабна си чантата и си тръгна за Варна.- В тая селяния, не мога да стоя и минута повече- и блъсна вратата след себе си.
Самочувствието ѝ беше стигнало горната граница. Дори я минаваше. Дължеше се на това, че разполага с пари. Те ѝ даваха свобода и хиляди възможности- да пътува, да си купува, каквото иска, да се пълни с ботокс, да си слага коса, мигли и хиалурон.
Беше любовница на един от шефовете на голяма строителна компания. От пет години се виждаха всяка сряда. За по два-три часа.
В един и същи хотел, в една и съща стая. Забавляваше го, задоволяваше го и го изпращаше да ходи при жена си. Той беше непретенциозен, съгласен дори само на една свирка, доволен, че е избягал от консервативния си, подреден по график живот. Сряда за него беше равносилно на прераждане. Ина го зареждаше. Караше го да се чувства млад. Връщаше го към живота. Изпълваше го с енергия.
В замяна,тя получаваше 1000 лева. Всяка сряда.
Пет години нямаше пропуск. Болна, изморена, жива, умряла, всяка сряда, в един на обяд, тя го чакаше в 205-а стая в хотела на Златните.
Парите бяха добри. Даже доста добри за града, в който живееше. Мениджърите, които управляваха фирми не получаваха 4000 лева на месец. А им скъсваха гъза от работа. Ина работеше само по 3 часа на седмица. Какво повече може да иска младо момиче, дошло от Шумен в големия град?! Когато преди пет години си купи билет за влака за Варна, със спестените пари от Коледа, тя не подозираше, че ще живее като принцеса. Че няма да се налага да се чуди как да си плаща квартирата, че няма да яде месо от буркани и че ще може да си позволи неща, които някои хора цял живот не могат.
Започна като танцьорка в известна дискотека и още на петия ден, хвана баровеца. Късмет!
Той не беше излизал по дискотеки поне десет години, като видя перфектното тяло на Ина как се огъва под звуците на музиката, веднага се влюби. Ама буквално.
Беше готов да плаща за компанията ѝ дори повече от това, което ѝ даваше. Но тя сама определи цената си. Каза, че 4000 лева са и предостатъчно, за да живее добре. Не беше алчна.
Живот мечта! Разполагаше с времето си, не се налагаше да работи, пари имаше в излишък. Но това не ѝ стигаше.
Имаше мечта и усилено работеше за сбъдването ѝ.
Искаше да е известна.
Сложи си цици. После уста. Коса за 2000 лева.
Започна да тренира. Направи страхотно тяло. Пресата, личеше през тесните дрехи, които носеше.
Те бяха винаги в ярки цветове- червено, тигрово, змийско. Носеше ги пак с единствената цел- да привлече вниманието върху себе си.
Всеки ден пиеше кафето си в две заведения- Графити и Планет. Кипреше се по два часа, преди да излезе. Отиваше с мисия- да бъде забелязана.
Резервираше си места за дискотеките, седмица преди това. Така се застраховаше, че ще седне на централните, най-видните.
Че няма риск да остане незабелязана.
Плащаше за скъпи сепарета.
Да влезеш в елита не беше лесно. И струваше скъпо. Но Ина беше готова да плати цената, за да сбъдне мечтата си.
Беше амбициозна и знаеше, че е въпрос на време да ѝ се случат нещата.
И знаеше, че не само ще влезе в обществото и че навсякъде ще я познават, а беше убедена, че един ден ще пишат за нея, ще говорят за нея и ще я обсъждат. Всички.
Харесваше ѝ да я коментират. Да харесват снимките ѝ в инстаграм, да ѝ пишат мъже, които не познаваше и да я засипват с неприлични предложения.
Хранеше егото си.
Дали заради циците, дали заради това, че беше мебел по заведенията, или защото ѝ предстоеше да се снима за мъжко списание, Ина беше в центъра на вниманието. Важно ѝ беше да стане известна.
Целта оправдаваше всички средства.
Един петък, както седеше на стола във фризьорския салон, реши, че животът ѝ е скучен и по телефона резервира билети за Дубай. Плати и тези на приятелката си, която беше обикновено момиче. За да посрещне новата година в Дубай, Ина беше готова на всичко. Две- три хилядарки не бяха проблем. Парите бяха средство за добър живот… За сбъдване на целите и мечтите…
За къде да ги пести, като знаеше, че следващата сряда пак ще и дадат.
Дубай ѝ беше мечта от няколко години. Като живееше в Шумен, мечтите ѝ бяха по-малки- да живее във Варна и да види плажа на Златните, но сега…имаше високи цели.
Дубай, Малдивите, Бали…
Опънала перфектното си тяло в най- новия бански на Армани, да се снима и да се качи в инстаграм.
Плюс това, в Дубай имаше възможност да заплени някой арабин.
Той да я позлати, да ѝ покаже повече свят, отколкото беше сънувала. Да се вози в частния му самолет, да ѝ отвори нови врати, да я поведе по нови пътища.
В самолета за Дубай, Ина и приятелката ѝ бяха заговорени от двама българи.
Ина вяло отговори на въпроса им как е името ѝ и побърза да обърне гърба си. Не искаше да хаби вниманието си за тия скъсаняци. Пазеше енергията си за арабина, който щеше да ги почерпи със скъпо шампанско в някое от култовите заведения в Дубай.
Приятелката ѝ Хриси обаче, нямаше големи критерии, нито високи цели, затова продължи да води разговор с българите- скъсаняци.
И уж Ина не се интересуваше от техните глупости, обаче следеше диалога им.
Наостри уши, когато чу, че единия от тях беше собственик на голяма компания за недвижими имоти.
Той споделяше на Хриси, че живее в Дубай от тринайсет години и вече мисли да се задоми.
Ина се замисли дали да не смени рязко курса и вместо да се точи на някой арабин, който не е сигурно, че ще намери, да не насочи енергията си към нашенеца- бизнесмен.
Започна да се влючва леко, леко в разговора, с идеята да привлече вниманието им.
Вече се виждаше женена за него и съсобственик на компанията му.
Може би ѝ беше време да смени имиджа си на любовница и да приключи с дежурната сряда, в дежурния хотел…
Ако се оженеше за този, щеше да е законна съпруга на милионер. Хем богата, хем известна.
И щеше по цял ден да пълни инстаграм профила си със снимки , и всички щяха да ѝ завиждат.
Самолетът се приземи успешно и Дубай беше готов да предложи на двете момичета всичко, което има.
Докато чакаха да разтоварят багажа им от самолета, Ина ставаше все по- разговорлива. И ето, куфарите им вече се въртяха по лентата, и само след минути, пътищата на момичетата, и мъжете от самолета, щяха да се разделят.
Трябваше да се направи нещо.
Ина не можеше да изтърве златната си възможност и ни в клин, ни в ръкав предложи:
– А защо не ни поканите с вас?- настана мълчание и тя, за да замаже изцепката си, поясни- Предлагам да ни разходите в Дубай…
– Не си много умна, но си хубава- ѝ каза собственика на недвижимите имоти. Ина се изпъчи доволно.- Само че на мен, хубава, не ми стига. Така че, пробвай се някъде другаде!
Илюзиите на Ина се сринаха за миг. За първи път на някой не му беше достатъчно това, че е хубава.
„Хубава е лесно постижимо в наши дни- хиалурон, екстеншън, мигли, силиконови гърди… Но как да стана умна?”- замисли се тя, докато пътуваха в таксито към хотела.