Седя на първият стол до вратата, подпряна на бара и наблюдавам хората- мъжете, жените, танцьорките, бармана, сервитьорките, диджея…
– Анаболите не прощават, наистина. Напомпват ръцете и изпържват мозъка. -ми каза бармана, докато ми отваряше водата. – Видях, че ги гледаш тези и им се чудиш нещо- посочи момчетата до мен.- Анаболни са. Лошо няма.
-Ами…- изсумтях и вдигнах рамене.
– Със силиконът е малко по- различно..- отново прекъсна мислите ми бармана. Явно ги четеше във въздуха. Толкова ли бях прозрачна и това, което мислех, можеше да бъде прочетено в погледа ми?!- Силикона напомпва устните, циците, бръчките, но поне не изпържва мозъка. Прекалената употреба на силикон обаче, е знак, че мозъка е изпържен, преди да се напомпат толкова.- бармана беше много вещ.- Казват, че силикон си слагали жените, които имали психологичен проблем. Те запълвали нещо друго….празнина някаква….Но не решават проблема в главата, да знаеш!- Беше последното изречение, които ми каза и замина в другия край на бара.
Наблюдавам хората и се чудя- аз ли съм сбъркана, или те.
Седя на стола, до вратата, гледам тези, които току- що влизат в дискотеката и все повече се убеждавам, че аз съм сбърканата.
Аз съм извън стандарта.
Не се вписвам в този свят.
Различна съм. Нямам силиконови цици, нямам вградени мигли, нямам хиалурон в устата и екстеншъни нямам.
Много съм задръстена.
Не се чувствам така, а светът иска да ми го наложи.
Дали ако бях седнала някъде по-навътре в заведението, щях да изпадна в такива размисли?!
Може би щях да виждам само хората около мен, а сега – на първия стол до входа, имах възможност да виждам всички, които влизат в дискотеката. Само дето билети не им късах…
Мъжете влизаха-излизаха, влизаха- излизаха….Дали наистина смъркаха в тоалетните?!
А тези, готини момичета, които се надяваха да бъдат забелязани от някой?! Те на какво разчитаха, когато надрусаните вече мъжаги не виждаха дори себе си?!
Едва ли щяха да се впечатлят от прическата, спретната от виден фризьор?!
А дали някой щеше да се сети, че да почерпиш с питие жена, не е грях?!
И не е престъпление….
Защо мъжете спряха да поръчват „от същото за дамата“?
Докато разсъждавам, някой ме бутна.
– Извинявай!- ми вика фотографът, който прикляква, за да успее да хване десетина човека в снимка.
Още докато се появи той, мацките нацупват устни и позират, гаджетата се прегръщат, а любовниците се отдалечават един от друг, да не влязат в кадъра му.
Фотографът най-добре знае кой какъв е и с кого е.
Понякога издебва хора и ги снима, дори без да ги пита. Колко нетактично!
Така че не се чудете ако ме видите и мен утре на някоя снимка. И ако забележите моята малка бръчка, не ме критикувайте, че не съм отишла да ми я запълнят!
Изведнъж пуснаха пушек.
Още ли го ползваха за ефект?!
Явно не бях излизала отдавна…
Помня, че навремето пушека по дискотеките беше голяма гъзария.
Явно и сега.
Или може би, сега не беше гъзария, а необходимост?!
Димът започна да става все по-гъст и вече трудно мога да видя по-далеч от себе си.
И по- добре….
Иначе съвсем щях да се отнеса в размисли и да забравя за какво всъщност съм дошла.
Да се забавлявам.
Но мога ли го още… в това ново време?!
Пушекът запълни цялото пространство. И по- добре.
Никой няма да види моята бръчка.
Поне не и докато не публикуват снимката ми в сайта.
Фотографът, моля те, следващия път поне използвай филтър, преди да ме качиш!