– Вече те познавам перфектно – ми каза Борис след поредния страстен секс. – Виждал съм те гола. Знам, че обичаш да те любят, а не да те чукат. Знам, че полудяваш, когато те целувам долу. Знам, че не можеш да свършиш без пръсти. Знам, че не даваш да ти смучат зърната, а харесваш да ти целуват гърдите. Обичаш мокрото целуване.
Виждал съм малката бенка на гърдата ти и голямата на венерения хълм.
Знам физиономията ти, когато свършваш клиторно, и тази, когато свършваш вагинално.
Знам, че предпочиташ да си с вързана коса, докато ми правиш свирка, въпреки че аз те харесвам повече с пусната. Обичам косата ти да докосва тялото ми.
Знам как потрепваш щом прокарам ръка през нея.
Познавам всяка част от тялото ти. Познавам те изцяло.
– Да, виждал си ме гола… Знаеш къде са бенките ми, как настръхват зърната ми, знаеш изражението ми, когато получавам оргазъм… Познаваш перфектно тялото ми, но не знаеш какво е в душата ми. Не знаеш какво обичам да ям, на какво се смея, кога плача, дали харесвам шоколад, или предпочитам бургер. Не знаеш, че обичам червено вино и мразя бяло. Не знаеш как изглеждам, когато съм ядосана, нито когато съм радостна. Нямаш представа за какво мечтая.
Виждал си ме гола, вярно е. Познаваш перфектно тялото ми, но не и душата ми. Нея никога не си я виждал съблечена.
Тялото ми…
Него всеки може да го види, но вътре в мен не всеки е надниквал.