– Искам да дойда до София при теб. В тази Варна се задушавам – ми каза Евгени.
– Не разбирам защо хората търсят начин да избягат от реалността, а не променят реалността. Давят се в чашата на нещастния си живот, станал такъв заради собствените им избори и после само се оплакват. Действие трябва. Промяна. Всичко зависи от теб. Знам, че звучи като клише, но е така. – повиших, възмутена, тон.
– Някои неща не зависят от теб – опонира ми той.
– Кои например? Само болестите и смъртта не зависят от теб, всичко друго е следствие от твоя избор. А понякога и смъртта може да зависи от теб. Ако си в пред инфарктно състояние и реагираш навреме, можеш да се спасиш. Ако не отидеш на лекар, може да умреш. И ма и болести, които изцяло зависят от теб. Те са следствие на емоционалното ти състояние. Пак ти си ги извикал чрез своите избори. Така че … Излиза, че почти всичко зависи от теб. Дори болестите и понякога смъртта. Само че трябва да имаш смелост за действие. А вие избирате лесното – да мрънкате, да се жалвате, да се оправдавате, задушавате и да киснете в чашата на нещастието.
– Казах просто, че се задушавам във Варна, Силве. – Евгени ме погледна жално.
– Не ти е виновен града. Като дойдеш в София какво различно ще ти се случи?! Ще изместиш фокуса за три дни, после пак ще се върнеш в реалността. И пак ще се самосъжаляваш. Когато не ти е наместена главата, навсякъде ще се задушаваш и ще ти е тясно. И в Сан Франциско да отидеш… Няма да ти стане по-добре. Защото пак ще е само за три дни и после ще се върнеш в реалността. А реалността не е град, нито държава. Тя е избора ти. Докато не я промениш, все ще се задушаваш.
Не бягай от реалността, като идваш до София! Промени я, за да ти е добре в нея.