– Знаеш ли защо всички мъже си тръгват от теб? – попита ме Ина.
– Знам.
– А, знаеш!? Ти ако знаеше, нямаше да им позволяваш да си тръгват.
– Знам причината.
– Каква е? Хайде, кажи!
– Мислиш, че ще кажа, че е трудния ми характер, нали?
– Да. Винаги се оправдаваш с него.
– Не си тръгват заради трудния ми характер. Тръгват си, защото не им давам увереност и сигурност. Допускам ги близо, а после се отдалечавам. Карам ги да се съмняват и в мен, и в себе си. Засилвам неувереността им в „нас“. Бягам от „заедно“ и поставям ясни граници между мен и тях.
– Не очаквах да кажеш това, наистина! Кога стигна до това заключение?
– Преди година.
– Винаги си казвала, че мъжете си тръгват от теб, защото не издържат силния ти характер.
– Като анализирах задълбочено ситуации, поведение, реакции, последствия… тогава си дадох ясна сметка за истинската причина.
– Като знаеш причината, защо прецака и последната си връзка? Защо постъпи по същия начин?
– Може би подсъзнателно съм искала да я приключа. Знаех, че няма бъдеще и най-логично беше да приключи.
– Защо караш мъжете да се чувстват несигурни? Защо не им даваш спокойствие и сигурност в теб, в отношенията ви?
– Правила съм го подсъзнателно. Имам страх от скука, от еднообразие, от спокойствие. Искам да ми е все вълнуващо, емоционално… Като видя, че става спокойно и режисирам драми. Като видя, че е монотонно и вкарвам екшън. Може би така съм устроена. Или може би ме е страх от „заедно“. Може би нямам вяра в мъжа, в мен, в „завинаги“.
– А може би трябва да се промениш?
– Нищо не трябва. Ще се променя, защото вече искам да се променя. Искам да имам сериозни, истински отношения, основани на доверие.
– Това е ново за теб.
– Така е. Но вече го искам.
– Ами промени се! Смени модела! Смени старата си програма!
– Знам какво трябва да направя, но промяната не идва изведнъж. И е най-трудното нещо, което човек може да постигне. Да промениш себе си е много, много трудно. Но при силно желание и воля, всичко можеш. Ще!