Още 5 минути

–  Днес Емил пак ми затвори телефона. Уморих се от фасоните му. 
– Защо ти затвори?
– Защото му казах, че вече няма да се съобразявам с него и че ми писна да ме лъже, че ще се разведе.
– Мира, убедена съм, че този ще се разведе в мига, в който го зарежеш. Обещавам ти, че ще ти се моли! Той не е мечтал да е с такава жена. Обещавам ти, че ще се влачи след теб с документа за развод. Ще ти се моли да те види, поне за 5 минути. Обещавам ти! Нали знаеш колко е гадно да се молиш за 5 минути?
– Знам. Аз съм се молила много пъти за още 5 минути. И не ме е срам. Така съм го усещала, така съм го направила.
– Всички сме се молили за 5 минути. То не е срамно, но усещането е ужасно. Още ме стяга гърлото като се сетя как просех 5 минути, как се молех, а отсрещният не искаше да ми ги даде. Те за нищо не ти стигат тези 5 минути, обаче са повече от нищо. И ти си съгласен дори на тях. 
– Така е. 5 минути са нищо. То всъщност… като си влюбен и 24 часа са нищо. Все не ти стига времето, когато си с този, когото обичаш. Все искаш още.
– А замисляла ли си се колко много са тези 5 минути за отсрещния?
– Как много? Нали са нищо!?
– Когато си от страната на просещия, тези минути са нищо, но когато си от страната на обичания, са много. Защото всички знаем ответната реакция, когато молим за 5-те минути. Или вдига вежди, или офка с досада, или прави отегчена физиономия. Не му се дават дори 5 минути. Много са му. Свидят му се. Досадни са му. Не му се стои при теб. Иска да тръгва, а ти го молиш да остане. За теб 5-те минути минават като една секунда, за него се проточват като час.
– Така е. Усещането, много или малко са 5 минути, се определя от това от коя страна на връзката си – дали си обичащия или обичания.