– Ако искаш да си с мен, трябва да освободиш съзнанието си – му казах, докато вечеряме.
– Имам да свърша още два проекта и после ще съм свободен. Няма да имам тревоги, нерви…
– Не мога дълго да те чакам. Уморена съм от затлачени съзнания. Не го ли освободиш, не можеш нищо да изживееш.
– Хубаво ми е с теб. Искам да те имам в живота си. Искам, когато си реша всички проблеми – семейни, финансови, емоционални… ти да си тук. Моля те да проявиш търпение, да изчакаш! Да не си тръгваш.
– Зависи колко трябва да чакам.
– Мисля, че до две години ще съм изчистил всичко и вече ще имам енергията и времето, които заслужаваш да получиш, и аз ще ти ги дам.
– Представи си, че нямаш кола и стоиш на един безкраен път. Махаш на минаваща кола да те закара до мястото, където искаш да отидеш. Колата спира, обаче е пълна с хора и багаж. Шофьорът казва: „Ей сега отивам да разтоваря и ще се върна да те взема. Чакай ме!“
Чакаш, чакаш, но той не се връща. Стъмва се. По пътя минават и други коли, спират, предлагат да те закарат…
Обаче ти отказваш, защото искаш да си лоялен към човека, който е обещал да се върне и да те закара. Минават още два-три часа. Той не идва. Вече е много тъмно и студено. Ще чакаш ли или ще се качиш в друга кола?
– Ами…
– И двамата знаем, че никой няма да чака неизвестно колко време, някой който не е сигурен, че иска да се върне на пътя.
– Аз ще се върна, ти само ме изчакай! Ако ме обичаш, ще проявиш търпение и ще изчакаш да си подредя нещата.
– А ти ако ме обичаш, ще ги подредиш сега и няма да ме караш да чакам.