– Защо не се виждаме? – попита го тя.
– Защото нямам време – отговори ѝ той.
– Това не е реална причина. Има само две причини, поради които не ми се обаждаш. Едната е липсата на желание, другата е страх от силното ти желание. И на двете имаш право. Аз съм безсилна и пред липсата на желание, и пред страха ти от силно желание.
– Боря се със себе си. Искам те, а не трябва да те искам.
– Спри да мислиш! Не живей в главата си!
– Точно защото спрях да мисля, стигнах до тук. Оставих се на усещанията и…
– От страх е значи. Страхуваш се.
– Не се страхувам, просто съм отговорен. Ако се впусна презглава в отношения с теб, ще нараня други хора.
– Щом искаш да си с мен, а не си… не нараняваш ли себе си?
– Аз съм се прежалил.
– Щом си се прежалил, нямам какво да направя.
– Не си тръгвай! Остани още малко! Моля те!
– За разлика от теб, аз не съм се прежалила. Не се съгласявам на малко. Мога да остана завинаги, не за „още малко“. Но ти не искаш.
– Искам, но не трябва.
– В следващия ти живот ще си дадеш свобода на желанията. Този го живей в страх!
– Не съм страхливец. Отговорен съм.
– Викай му, както искаш. Без значение в каква дума е облечена, истината е една. Не си позволяваш да изживееш желанието си да си с мен. Какво значение има как се нарича – страх, отговорност… Всъщност думата е друга. Когато човек не живее, както желае, той не е щастлив, нали?! Нарича се нещастник.
– Ех, че тежки думи използваш…
– Думите не са тежки. Думите са леки. Тежкото е другаде. В сърцето ти. Не мога да ти го олекотя обаче. Пред твоя страх съм безсилна. Отговарям само за моите страхове.
– Сърдиш ли се?
– Да се сърдя?! За какво?! Нямам право да се сърдя, че те е страх да живееш според желанията си.
– Оф… Аз искам, обаче… Съм прекалено отговорен и… Цял живот съм правил нещата според „трябва“. Не познато ми е да живея според „искам“. Рационален съм, не емоционален. Емоциите пречат.
– Рационалното трябва да е само в бизнеса, там емоциите наистина пречат. Но не можеш да живееш личния си живот рационално. Аз дойдох да те науча, че емоциите са живот. Но когато ученикът не е готов, учителят не трябва да натиска.
– А какво трябва?
– Нищо не трябва. Просто го оставя и отива при други ученици.
– Значи ще ме оставиш с ненаучен урок?
– Ще го научиш, когато си готов. И може би с друг учител.
– Аз искам ти да си учителката ми. Не искам друга.
– Не си готов.
– Какво се прави в такъв случай?
– Пътищата ни се разделят. Аз ще преподавам на други, ти ще се учиш от други. Няма друг начин.