С Мила отидохме до Веско, да вземем едни рози от майка му.
Веско беше на покрива на къщата и ни извика да се качим при него. Махаше найлоните, с които беше покрито джакузито и го приготвяше за летния сезон.
– Ехе, от тук се вижда цяла Виница! Няма ли да ни поканиш на джакузи парти? – изнахалствах.
– Ако искате утре елате! Ще направя барбекю.
– Супер! Аз ще направя тирамису – емоционира се Мила.
– Десислава, ти какво ще направиш за утре? Аз ще правя барбекю, Мила тирамису, ти? – Веско ме погледна въпросително.
– Компания.
– Само това ли?- Веско се изсмя с глас.
– Не е малко. Хич не е малко – каза зад гърба ни майка му, която очевидно беше чула целия ни разговор. – Да правиш компания не е лесно, Веско. Това понякога е по-важно и от барбекю, и от тирамису.
– Точно така – потвърдих самодоволно.