Докато подреждахме масата, Марина се сгромоляса на килима в хола. Лицето ѝ беше бяло, очите – затворени.
Залях я с водата от вазата и започнах да ѝ удрям шамари. Тя отвори очи и ме погледна.
– Маринааа – крещях. – Дишай! – не знаех дали диша, обаче в уплаха си направих това, което бях гледала по филмите, когато някой припаднеше. – Дишааай! – крещях.
Тя отвори очи.
– Да викна ли линейка?
– Не.
– Какво да направя? Вода да пиеш, искаш ли? Някакво хапче да ти дам?
– Нямам нужда от хапче – изшептя и отново затвори очи.
Помислих, че умира. Отпусна тялото си върху ръцете ми и сякаш спря да диша.
Обадих се на 112.
Линейката дойде след 5 мин. Качиха я на носилка, а аз седнах до нея.
Веднага ни вкараха в шокова зала.
– Какво ставааа? – крещях и на нея, и на лекарите.
Пуснаха ѝ нещо венозно, но не разбрах какво. Никой нищо не казваше. Назначиха ѝ кръвна картина и ѝ направиха кардиограма.
След половин час, който ми се стори като цял ден, лекарят написа нещо на лист, подаде ми го и каза, че всичко е наред.
– Може да я прибирате. Да пие повече течности! – заръча.
– Но какво ѝ има? – попитах през сълзи.
– Недостиг на магнезий и цинк. Написал съм в рецептата, купете ги.
– Как така само недостиг на магнезий?
– И цинк.
– Да де! И цинк. Но как така, заради два недостига приятелката ми изпадна в безсъзнание? Не е възможно!
Доктора се усмихна, поклати глава и ме увери, че всичко ще бъде наред.
В таксито до вкъщи обясних на Марина защо е припаднала.
– Имаш недостиг на магнезий. Сега ще спрем до аптеката и ще ти взема.
– Не е от това.
– А от какво е? Кажии! Какво ти има? Криеш ли нещо? Да не си болна от нещо сериозно и да не си ми казала?
– Имам недостиг на любов.
– Маринаа, какво говориш? Кажи ми, болна ли си от нещо?
– Това малко ли е?
– Това е несериозно. Помислих, че си болна от болест, от която се умира. От недостиг на магнезий не се умира.
– Но от недостиг на любов, да. Имам спешна нужда някой да обичам и някой да ме обича.
– Не мога да ти помогна. Няма как да я купя от аптеката, тази любов…
– За съжаление няма.
– Кажи как да ти помогна! От какво друго имаш нужда?
– Нямам нужда от лекарства, имам нужда само от любов. Любовта е най-ефикасното лекарство.