Любов на светло

Тя излезе и блъсна вратата след себе си. Докато Мартин обуваше панталона си и се чудеше дали да тръгне след нея, Жана вече слизаше с асансьора надолу.

Излезе от хотела, бясна. Две години беше мълчала и търпяла  условията му. Беше се съгласявала с всичко.

Съобразяваше се с жена му, с децата, с работата му, със семейните им празници.

Но вече нямаше да търпи.

-Жана! Чакай!- Крещеше след нея Мартин, докато тя вървеше към паркинга на хотела.- Остани!

Жана спря.

-Колко още?- Пита го с надежда, той да ѝ каже да остане завинаги. Колкото и да се правеше на силна, тя се надяваше Мартин да я върне в играта. И този път не само с думи, а с действия.

Да се разведе, да заживее с нея, да бъде само неин и да не се крият повече по хотелите. – Не мога повече да се унижавам. Не мога.

– Остани!- Мартин я хвана за ръката и я дръпна към себе си. После я гушна. Жана се почувства окрилена. След това нейно експанзивно тръгване от хотела, може би той най- накрая беше осъзнал, че я губи и беше готов на всичко, за да си я върне. Може би вече наистина щеше да остави жена си и да заживее с нея. Най- накрая мечтата ѝ щеше да се сбъдне- да изкарат на светло връзката си.

– Ако наистина ме искаш, ще остана.- Предаде се на чувствата Жана.

– Остани, поне още пет минути!

 

 

* Разказът е писан, така че да отговаря на две условия- да е на тема „Още пет минути“ и да е до 250 думи.