Събота вечер. Планет клуб.
Аз, Ренито и Теодора. Не бяхме излизали от 3-4 месеца. Бях започнала нова работа и не ми беше до барове и дискотеки. Концентрирах цялата си енергия в работата.
Но, за да не изпуша рязко, реших да взема превантивни мерки като изляза.
Та, така се озовахме в Планет.
Двете ми приятелки имаха нужда да се напият, а аз имах нужда да потанцувам. Всеки разпускаше по различен начин.
Музиката беше хубава, което беше важно. Не можех да танцувам на музика, която не харесвам.
Беше хубава, но малко силничка. Дали защото бяхме близо до колоната, или защото бях отвикнала да излизам?! А дали не защото вече остарявах?!
Преди и колоната да беше зад гърба ми, и баса да ме удряше в гърдите, нямах проблем. Не ми пречеше. Сега обаче малко ми беше некомфортно.
Танцувахме си ние, обсъждахме хората около нас, доколкото силната музика позволяваше и се смеехме на едната танцьорка, която беше извън всякакъв ритъм. Обаче пък имаше силиконови устни. Не, силиконови, а хилоронови де. Това беше по- важно от всичко друго. Кой ти гледаше ритъма, устните бяха важни.
Докато обсъждахме този- онзи, компания от няколко мъже се настани до нас.
Познавахме се. От заведенията. Засичахме се в барове разни преди, когато излизахме по- често. С двама от тях дори бяхме си приказвали няколко пъти.
Бяха на видима възраст между 40-50 години. Женени, с деца, разбира се.
Нормално. Щеше да е чудно да са ергени на тази възраст.
Всяка събота правеха тур по дискотеките, по мъжки, за да разпуснат, след напрегната работна седмица. Така беше оправдал излизанията им, единият, с който бях приказвала.
Не знам колко се напрягаха от работата си, но знам че се напрягаха вкъщи и наистина имаха нужда да разпуснат. От жените си.
Бяха с дълги бракове. Беше им доскучало, да не кажа, че си бяха и омръзнали.
Пак нормално.
Хората си омръзват като живеят дълго заедно. Не писан закон.
Малко са семействата, които остават влюбени един в друг, след дълго съжителство.
Че и тези мъже, не правеха изключение.
Дълги бракове, деца, грижи, битовизми…Имаха нужда поне от една събота вечер, в която да разпуснат.
Пиеха, заговаряха мацки разни.
И тъй като аз бях разговаряла с двама от тях, бях учудена, че този, с който дори не бяхме разменяли погледи, реши да ме заговори.
Започна с клише, че „съм много интересна”. Как разбра като никога не беше приказвал с мен?!
Атакува ме с лични въпроси и търсеше бързи отговори.
Чакай, чакай, младежо!
Не мога да говоря за живота си с някой, който не познавам. Беше дързък. Поиска телефона ми. Каза, че искал да си говорим.
Беше луд ако си мислеше, че ще му го дам.
Пита ме дали обичам да ходя на палатки.
Ужас! Палатки…
Представи се като Красимир. Не каза нищо за себе си, а искаше да знае всичко за мен.
Понеже не му дадох телефона си, поиска фейсбука ми.
Цяла вечер ме врънка да му дам някакви координати.
Накрая се пречупих и дадох служебния си имейл.
Още на другия ден ми беше писал. Не му отговорих.
Имах тежка работна седмица, нямах време и енергия да се занимавам с излишни неща.
Събота отново реших, че искам да танцувам, за да се освободя от стреса, който бях събрала. Танците са вид медитация.
Този път отидохме в „Хоризонт”.
Отново се засякохме с „младежите”. Не беше прецедент, те нали си бяха редовни по баровете.
Докато ме видя, Красимир дойде на нашата маса.
Пак поиска телефона ми. Казах, че не виждам причина да му го давам. Той се опита да ме убеди, че причини имало. Дори няколко. Вкара някакви доводи, но те издишаха и не му се получи.
Беше женен, с две деца. Страхотен мотив, да му дам телефона си, нали?!.
Нямах нужда от неприятности. Имах нужда от забавления.
Неговата причина беше ясна. Да избяга от скуката, да разнообрази ежедневието си, да се посмее на нови шеги. Тези на жена му, вече не му бяха интересни.
И тя отдавна не му се радваше на историите. Дори я дразнеха.
Много причини имаше той, да ми иска телефона. Но аз нямах нито една, да му го дам.
Да бъда билет за забавна програма?! Не ме устройваше.
Красимир обаче беше доста упорит. Настояваше да му кажа номера си.
Аз обаче не се огъвах.
Дадох му да се разбере, че няма да получи телефона ми и че не желая да имаме нещо повече от дискотечни отношения.