Търси се спешно: Работа или мъж

 

На 32 години съм. Не омъжена. Не разведена. Нямаща още деца.

От много избиране, стигнах до тук. То на единия не се дадох, на другия кусури му намерих, за третия се колебаех и така…..

Останах стара мома.

Добре че няма ергенски данък, защото не мога да си позволя да го плащам и него. Май не споменах, че съм и безработна. От една година кандидатствам в джобса. Безрезултатно. Колкото св-та съм изпратила, толкова любовни есемеси общо не съм писала на всички мъже, с които съм била.

И няма, и няма. На едно интервю не ме извикаха даже. Може би автобиографията ми не им се струва надеждна- офис- сътрудник 5 месеца в строителна фирма, две години пауза. 7 месеца брокер в недвижими имоти. Отново пауза 2 години. 6 месеца- секретарка на един общински съветник, една година пауза. 6 месеца търговски сътрудник, три години пауза.

Може би не можеха да си обяснят защо не съм се задържала повече от 7 месеца на едно работно място или защо съм имала дълги паузи между работите.

Работодателите се страхуваха да не би да напусна на втория месец. А аз винаги, когато започнех нова работа, се страхувах да не би да се наложи да се задържа толкова много.

Истината беше, че се налагаше да работя, когато бях сама. Без мъж до себе си. В момента, в който го срещнех, напусках. И следваше творческа пауза. Или по- скоро любовна.

Той винаги ме спираше от работа и искаше да му се отдам изцяло. А аз никога нямах нищо против.

Но сега, нямаше кой да ме помоли да напусна работа. Нямаше мъж на хоризонта. И работа нямах. В по-страшно  положение не съм била за 32-те си години.

И мъж нямам, и работа нямам. Съответно и пари нямам. Останали са ми само някакви дребни от кашетата, дълбоко заровени в един чорап. А преди, чорапа беше пълен с пари. Спестени от тоз, от оня. Ама за една година без работа и без мъж…останаха само някакви мижави 600 лева.

Трябва спешно да си намеря мъж или работа. За предпочитане мъж.

И ето, сега натискам send и изпращам поредното св на емейла на някаква борса за строителни материали, и за пореден път ще остана разочарована, че няма да ми звъннат да ме напсуват даже.

За какво ли се хабя изобщо?! Нерви не ми останаха вече да чакам някой да ми звънне.

Я да се обадя аз, на мойте дружки и да направим една дискотечка, че да разпусна. Може да ми излезе късмета- да забия някой чичка, който ще ме извади от депресията.

Запазихме места за Хоризонт за петък вечер.

Барнах се с къса черна рокля и златен сандал на висок ток, и трийтес минути преди резервацията отидох да  взема мойте от къщята им.

Местата ни бяха на бара. Клуба пращеше от хора.  Не бях излизала от година по заведения и зяпах като не видяла- кой с какво е облечен, кой с кого е дошъл…

Имаше готини мъже, не е като да нямаше. Веднага фиксирах един красавец от другата страна на бара. Късо подстриган, тъмна кожа, светли очи, целият в мускули. Имаше огромни татуировки на ръцете. Приличаше на рецидивист. Не можех да откъсна очи от него. Той също ме фиксира. Зяпахме се така няколко минути и реших, че трябва да действам. Да поема инициативата. Аз да го сваля. Тръгнах към него и точно на две крачки разстояние от целта ми, се хлъзнах ли, огъна ми се тока на златния сандал ли…..какво стана…не разбрах. И се сгромолясах в краката му. Той започна да се смее с цяло гърло, а на мен ми се дорева от срам и от разочарование. Стоях пльосната на тревата и се чудех да стана ли, или да изпълзя между краката на хората, чак до моя бар. Една ръка от нищото ме хвана и за секунда ме вдигна от земята. Беше някакъв чичка. Побелял, добре сложен, модерен. Изглеждаше към 50 годишен.

– Благодаря за подадената ръка- казах засрамено.

– На всеки може да се случи да има нужда някой да му подаде ръка. Просто днес си ти.- Отговори ми философски той. Само ако знаеше колко голяма нужда имах някой да ми подаде не ръка, а две ръце.

– Да, прав сте. Благодаря отново- смутолевих и се обърнах, за да си отида на мястото.

– Да ви почерпя нещо?- Попита чичака.- Сама ли сте?

– Не, не. С приятелки.- Врътнах късата си рокля и тръгнах към дружките ми. След две минути спасителят ми дойде. Явно беше проследил къде отивам.

– Здравейте момичета- каза на всички ни- Аз съм Веселин. –Обърна се към мен и добави- преди малко пропуснах да се представя.

– Мира. Приятно ми е!- Каза едната ми приятелка.

– Христина. И на мен ми е приятно.- Представи се и другата.

– Твоето име в тайна ли го пазиш?- Попита ме чичака.

– Да.- Изсумтях.

– Защо не казваш как се казваш?- Подкани ме той.

– Така. Да е по- интересно.- Изкарах заядливия тон. Вярно, че ме вдигна от земята, но това не значеше, че може да ни виси на главите. Бях супер ядосана, че се изпльосках точно пред онзи красавец. И още по- ядосана, че той излезе лайно, което вместо да ми помогне, се насра от смях.

– Интересна си. Дори и анонимна. –Чичака ми намигна.- Чакате ли някой?- попита приятелките ми. В секундата, в която си отварях устата да кажа „да”, те в един глас : „Не, само трите сме си.”

– Един „Моет” за дамите!- Нареди на бармана.

– Не е нужно да се изхвърляш толкова! Чак „Моет” да ни поръчваш….- продължих да се заяждам.- То трябва аз да те черпя, не ти. Нали ми спаси живота- казах иронично.

– Един мъж остави ли се жена да го черпи, не е мъж.- Изпъчи се той.

– С това вече ме спечели. Започнах да те харесвам. – Промених тона. Чичака се усмихна доволно. Той не беше виновен за кофти настроението ми тази вечер и в последната една година, затова реших да му обърна някакво внимание. Вдигна ме от земята, цяла вечер ни черпи, забавлява ни, редно беше да му се поусмихвам малко поне. Накрая ми поиска телефона. Помислих си, че може да е идеална възможност за излизане от финансовата ми депресия, затова му го дадох на мига.

Звънна ми още на другия ден. Рано сутринта, с покана за закуска. Отказах, спеше ми се още. Той не се отказа обаче. Попита откъде да ме вземе за вечеря.

В просъница ли, с ясно съзнание ли, що ли, казах му адреса си.

В седем часа закова пред блока. Звънна да сляза.

Заведе ме в лъскав ресторант. Може би, за да ме впечатли. И преди бях ходила там, с бившия ми приятел. И с по- предишният също. Защо си мислеше тоя, че ми отваря очите ?!

Взе да разказва за живота си. Изфука се, че имал няколко успешни бизнеса, като не уточни какви. Бил от бедно семейство и това го мотивирало да работи здраво и да направи пари. Това била целта, която си поставил като тийнейджър. И я постигнал чак на 35. Тази година щял да направи 50. Развел се преди няколко месеца. Попита ме за моя живот, за моите цели. Не можех да му кажа, че от една година съм в депресия и че целта ми е или да си намеря работа, или мъж като него, който ще ме издържа. Излъгах го, че работя като офис-сътрудник, като пуснах през ушите си, въпроса коя е фирмата и с каква дейност се занимава.

Смених темата „работа” с тази за зодии.

Прекарахме чудесна вечер, след което той ме закара до нас. Без никакви намеци за интимност. Това ми хареса.

Така излизахме две седмици по срещи. Помоли ме да напусна работа, за да разполагам с времето си и да ходим, където искаме. Аз разбира се, веднага си подадох молбата за напускане в измислената ми фирма.

Води ме на всякакви места- на обяд в  Румъния, на вечеря в Турция, на плажче в Лозенец….

След една от вечерите, той спря пред вкъщи да ме оставя и аз го целунах. Реших, че няма нужда да го бавя повече и е време за секс. А и цяла година не бях правила. Имах нужда някой да ми намести хормоните.

Чичака малко се притесни. Може би не очакваше. Но притеснението му не трая дълго. Награби ме да ме целува и той.

– Сигурна ли си?- попита ме тихо, докато ръцете му вече бараха циците ми.

– Това е въпрос за девственици. Ще се качиш ли?- В отговор вече заключваше колата си и се качваше в асансьора. До шестия етаж не спря да ме целува. В коридора вече ме събличаше. Разкъса роклята и бельото ми. Каза да остана с обувките. Фетиш му били. Не разбрах кога се е съблякъл, но усетих, че вече е гол. Брей, чичака беше доста надарен. Че и бързо го вдигаше. Противно на очакванията, че мъжете над 40 закъсвали с ерекцията.

Както галеше крака ми, рязко пъхна пръстите си в мен. Целуваше ушите ми, врата ми, гърдите ми… Движеше пръстите си много бързо. После ги извади и започна да ме лиже. Ама с такъв апетит го правеше, сякаш ближеше любимия си сладолед. То отгоре, отдолу, отстрани. Изпиваше всеки сок, който изпусках.

Отново вкара пръстите си в мен и продължи да ме целува, но по гърдите. Вече не знаех къде се намирам. Извади пръсти и ги прокара в косата ми. Рязко навря члена си в мен. Два силни тласъка, после нежно и бавно. Пак няколко силни, отново забави темпото.

Някаква заучена техника ли имаше тоя?! Много книги ли беше чел? Или се предполагаше, че на тия години, трябва да има голям опит с жените?! Не знам, но чичака наистина знаеше точно къде и точно как да пипне, къде и как да целуне, кога да забърза и кога да забави. По време на секса, не можех много да мисля, но след няколкото оргазма установих, че той не беше моногамен. Щото не може да си бил женен трийсет години и с жена си да си добил такъв сексуален опит. То след 5-тата година, вече тотално ви е омръзнало да правите секс, камо ли да експериментирате. Очевидно е че е бил с повече жени.

Но пък щеше да е срамно, на 50 години да не знаеш как да ебеш.

 

И така…С чичака 3 седмици бяхме неразделни. Денонощно. Не го знам как ги движеше тия няколко бизнеса, като не се вясваше изобщо в офиса си. Дори не го чувах да говори по телефона по бизнес. Явно имаше стабилни хора, които му управляваха всичко.

Една вечер след поредния страстен секс чичака заспа. Аз тъкмо се унасях, когато чух телефона му да изпиуква. От любопитство погледнах дисплея. Беше смс.  На айфона му се изписа- Виолета: „Къде си говедо? Пак ли мачкаш чаршафите с някоя от любовниците ти? Кога смяташ да се прибираш?“

Причерня ми.

Събудих го с

– Жена ти Виолета ли се казва?

– Много си директна- със сънен глас измърмори.

– Директна съм, да. Жена ти Виолета ли се казва?- повторих въпроса вече крещейки.

– Да. Защо?!- недоумяваше той.

– Получи смс от нея.

– Ти го прочете ли?! Сънувам ли?

– Не сънуваш чичка, не сънуваш. Прочетох го, да. Защо ме излъга, че си разведен? Ставай и си заминавай! – Крещях вече като истеричка.

– Какво значение има дали съм женен, или разведен, щом ни е приятно заедно и си прекарвам времето с теб?!

– Любовница няма да бъда. Мина ми времето да го играя втора цигулка. Стара съм вече за любовница. Ставай и си заминавай!- Той се облече и замина. Докато слизаше по стълбите, крещях след него –И ми изтрий номера! Лъжец!

Блъснах вратата и ревнах. Пак сама и пак наникъде.

Тъкмо си мислех, че ми се нареждат нещата с чичака и ще има кой да ме издържа, да ме разхожда, да ме обгрижва, да ме обича. А той- поредният кретен. Да бях на 20, да се навия пак да съм любовница, но не съм. Нямам време. Биологичният часовник тиктака.

Ревах до сутринта. Не знам кога съм заспала. Събудих се в 3 следобед. Имах 20 неприети от него и 10 смс- колко много ме искал и чакал да му звънна. Имах пропуснат и от някакъв номер. Не върнах обаждане на никой. Нито отговорих на съобщенията му.

Той не спираше да звъни и на следващия ден. Отново не вдигах. Бях решила, че не мога да се занимавам повече с женени мъже и го блокирах навсякъде. Върнах се на положението- сама. Значи, трябваше спешно да си намеря работа.

След два дни отново ми звънна непознат номер. Викаха ме на интервю за работа. Не можех да повярвам. Случваше ли ми се наистина?!?

На толкова много места бях кандидатствала, че не знаех къде и за какво ме викат. Женичката в слушалката ми припомни:

– При нас сте кандидатствали преди три седмици за офис-сътрудник в борса за строителни материали. Удобно ли ви е утре в 10 да дойдете на интервю със собственика?

-Брей, чак собственика ли ще ме интервюира? Нямате ли човешки ресурси, нещо?!- Питах иронично.

– Имаме. Но той държи лично да се срещне с хората, които евентуално ще работят за него. Утре в 10 удобно ли ви е?

В 10 без 10 се бях строила на адреса, който ми каза жената. Голяма, лъскава сграда, скъпарски офис. Нали беше строителна борса, какъв е тоя лукс?! Представях си някакво хале.

– Заповядайте, господин Цветанов ви очаква- ми каза някакво момиче, което държеше св-то ми в ръка. Покани ме в друга стая, преходна на тази, в която чаках. Вървеше пред мен, остави св-то ми на бюрото на шефа си и евентуален бъдещ мой шеф, и излезе. Стоях притеснена до вратата и чаках господин Цветанов да благоволи да обърне големия си въртящ стол към мен и да ме покани да седна поне. Тоя сякаш нарочно стоеше с гръб, искаше да си придаде важност. Или да ме респектира. След 1 минута, която ми се стори като десет, благоволи да завърти стола си.

Щях да припадна.

Сънувах ли?! Не можеше да ми се случва.

Беше Веселин. Усетих как ми става горещо. И рязко ме заля студена пот. Той също се стъписа. Но бързо се съвзе.

-Работа ли си търсиш, Катя?- Ме пита любезно и някак ехидно се усмихна.

-Очевидно.- Изрепчих се аз.

-Искаш да работиш за мен ли?- Засмя се чичака.

-Ами…- не знаех какво да отговоря.

-Искаш да ти бъда шеф или искаш да ми бъдеш любовница? Прецени и ми се обади да ми кажеш!- Веселин излезе от кабинета. Аз постоях още малко права, до вратата, докато дойда на себе си и си тръгнах.

Вече три дни мисля и пресмятам, и не знам кое да избера.